Пророците

Пророците

Тежко бреме на отговорност лежи върху избраните да станат пророци и да проповядват словото Божие. В много религии тези харизматични личности винаги са се изявявали като тълкуватели на Божията воля, служейки като последници между хората и висшите сили.

На най-голяма почит се радвали библейските пророци. Пророците от Стария завет - независимо дали Авраам, Мойсей или Исая - получавали божественото откровение, което предавали на народа си с помощта на слово и дела. Те искали справедливост, порицавали царете, предупреждавали грешниците за необходимостта да се върнат в правилния път, говорели за неминуемите наказания. Господни или вдъхвали надежда за пришествието на Месията.

Пророците се различавали от обикновените хора по изостреното чувство за висшата си мисия. Обикновено те узнавали за нея чрез видение или когато в съзнанието им изведнъж зазвучал Божият глас. Често получавали откровение, когато се оттегляли в планините или в пустинята. На Мойсей и Господ се явил във вид на горящ храст и му заповядал да освободи израилтяните от египетското робство и да ги поведе към Обетованата земя. Избраните за пророци били харизматични личности с ясновидски способности, което им позволявало да носят словото Божие и да изпълняват божествените поръчения.

По внушение свише пророците често можели да предсказват бъдещето. Наистина това била само едната страна на тяхната мисия. В откровенията им пред хората се разкривали скрити истини. Когато възниквала необходимост да се изтълкуват някакви събития, пророците често прибягвали до описанието на деня на Страшния съд. Опитите им да повлияят на събитията нерядко ги вкарвали в конфликт с официалната власт. Пророк Йеремия например едва успял да избегне смъртта, когато предупреждавал за падането на Юдея, южното еврейско царство, управлявано от цар Йоаким.

Опитите на старозаветните пророци да пробудят у народа чувството за справедливост невинаги се увенчавали с успех. Въпреки това те били пример за високонравствено поведение и се явявали изразители на идеали, актуални и днес.

Юдейските пророци имат много прилики с пророка Мохамед /570 г - 632 г/, родоначалник на исляма. През 610 година на Мохамед били изпратени откровения, в които бил наречен избраник Божи, призван да поведе арабския народ към нова вяра. Ислямът почита и други пророци, като например Мойсей и Иисус Христос.

Старозаветните пророци:

В кигите Иисус Навин, Съдии, както и в Първата, Втора, Трета и Четвърта книга на Царете от Стария завет, са описани деянията на ранните еврейски пророци, живели през 15-18 век пр. н.е., но тези записи на направени значително по-късно. Друга група е живяла през 8-6 век пр.н.е. и се дели на големи и малки пророци в зависимост от обема на техните писания. Големите пророци са Исая, Йеремия, Йезекиил и Данаил, към малките са причислени 12: Осия, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софоний, Агей, Захария и Малахия.