Имат ли растенията памет?

Имат ли растенията памет?

Растенията символизират за нас мощта, изобилието, красотата, непобедимата воля за живот. Но изследвания показват, че те можи би имат още едно ценно свойство – памет, тоест, способност да натрупват и дори да използват информация за отрицателен жизнен опит.

Повечето растения се твърде чувствителни към необичайни за тях условия – жега, суша, студ или  силни ветрове. За да избегнат стресовете, те, както и животните, се стараят максимално  да се приспособят към околната среда. В гората долната част на ствола на брезата е почти гола, а клоните й се източват нагоре – към светлината. Но ако дървото расте в парк, то образува разклонена корона, а клоните му често се свеждат до земята. На проветриви места, да речем, по планински склонове, клоните растат предимно откъм подветрената страна, където са защитени от стихията. Същевременно дървото образува силна коренова система, която здраво го крепи в почвата.

За да преживеят суровите условия, растенията променят и биохимията си. Доматите и морковите, когато се сблъскат с паразитни гъби или растителноядни животни, изработват токсични вещества. Още един вид защитен механизъм представляват всеизвестните бодли при розите и кактусите. Не е съвсем ясно друго: дали растенията помнят предишните изпитания и готвят ли се предварително за тяхното евентуално повторение?

Френски биолози са изучили „способността за обучение“ у двудомната бриония /кучешка, дяволска ряпа/, увивно растение от семейство Тиквови, което се среща в Европа и Северна Америка. Ако обрежем неговия филиз, по-нататъшният му растеж се забавя. Ефектът е предизвикан от образуването на газа етилен. Освен това френски екип от учени открил, че стъблото на брионията се втвърдява и става по-дървенисто поради натрупване на лигнин в стените на клетките му. Тези и други морфологични промени, предизвикани от механично въздействие, се наричат тигмоморфоза.

Учените трябвало да си изяснят доколко трайно запомня бионията своите минали реакции. От стъблени калеми от различни екземпляри учените отгледали клонинги, тоест създали техни генетични копия. Оказало се, че те притежават структурните признаци, придобити след повредата: промените се предали на генетичния материал поне за периода на експеримента.

Аналогични опити били проведени с плевела бутрак от семейство Сложноцветни. Резултатите потвърдили хипотезата за съществуването на някаква форма на памет у растенията. В оптимални условия за развитие бутракът с лекота се съвзема след повреждането на младите му листа с игла. Но при пренасянето на тези прекрасно растящи екземпляри в по-суха среда те увяхват много по-бързо от растения от същия вид, които не са получили повреди през периода на растежа.