Мозъкът ни се обърква от странни неща

Мозъкът ни се обърква от странни неща

Мозъкът ни трудно обработва информация за Вселената, квантовата физика и четириизмерните предмети. Въпреки това, мозъкът ни не би трябвало да има проблем с обработката на сетивна информация, но винаги има изключения.

Пет напълно обикновени неща от ежедневието ни, объркват сивото ни вещество, горе-доу толкова, колкото и висшата математика.

1. Телефон
Усещали ли сте вибрацията на телефона си в джоба или в чантата си, а когато го извадите да видите, че повод за такава вибрация няма. Това е начинът, по който мозъкът се опитва да систематизира хаоса от информация. С техноцентричната нагласа, която имаме, мозъкът ни успява да интерпретива всичко – от шумолене до къркоренето на червата ни, в сигнал от обаждане или съобщение. Във времената преди технологиите, мозъкът ни е интерпретирал всеки извит предмет, който вижда с периферното зрение, в змия.

2. Колела
Знаете ли, че кинокамерата заснема ограничен брой кадри в една сцена? Именно затова колелата на коните във филмите се въртят наобратно – мозъкът запълва празнотите между кадрите като създава продължително движение. Такава илюзия се случва и в действителността. Това, че мозъкът възприема движението като серия от кадри е причината за това явление. Успяваме да филмираме околния свят, но понякога не е достатъчно бързо и ни се струва, че колелата се въртят наобратно.

3. Врати
Случвало ли Ви се е да забравите защо сте влезли някъде? Причината е във вратите. Психолозите от университета Нотр Дам са открили, че когато преминава през врата мозъка ни предизвиква „събитийна граница“, отделяйки един ред на мисли от следващия. Мозъкът комплектова мислите от предишната стая и отваря нова страница за стаята зад вратата. Това значи, че преминавайки вратата забравяме какво ще правим.

4. Звуци
Сигналът за смс или пропуснато обаждане, алармата сутрин, клаксонът в задръстването са звуци, които чуваме всеки ден, но мозъкът ни ги възприема по-трудно, тъй като развитието на човешката раса не е съпроводено от подобни звуци и това ги прави трудно разбираеми. Естествените звуци се създават чрез пренос на енергия. Най-точен пример могат да бъдат барабан и палка. Когато палката удари по барабана, звукът се появява и постепенно заглъхва. Нашата система работи по същия начин, за да разбере от къде идва звукът. Бибиткащите звуци, които ни заобикалят може да се свържат с кола, която се движи с висока скорост към стена и внезапно се блъска, вместо плавно да намали и да спре.

5. Снимки
По време на еволюцията хората не са гледали снимки. Както дядовците и бабите ни могат да се научат да ползват Интернет, но нямат усет какво трябва да направят, така и ние гледаме снимки, но подсъзнателно не можем да отделим напълно хората и предметите от реалността. Едно странно изследване показва, че хората са точни на Дартс, когато целят снимка на Хитлер, например, но това се променя ако пред тях стои снимка на бебе, на майка им или на каквото и да е, което харесват. Освен това хората започват да показват симптоми на страх ако ги накарате да срежат снимка на любим човек или предмет от детството си. Без години практика не можем да отделим реалните неща от тези на снимките.